сряда, 26 юни 2013 г.

Безвремие

През последните 2 месеца вложих цялата си енергия в един единствен кадър. Бях силно заинтригуван от няколко хипотези за времето,  като фундаментална  характеристика на човешкото съществуване. Това ме доведе до разработването на моя лична концепция за времето. Оказа се  безмилостно тежка за заснемане задача. Положеният труд  каза думата си. Така крайния отпечатък придоби размери 100х150см с невероятна разделителна способност.


Представям ви няколко репортажни кадъра от  снимачния процес, както и финалното изображение.  Оригиналният отпечатък може да видите до средата на месец юли в центъра за култура “Червената Къща“. Откриването ще се състои на 27.06.2013 от 18:30.




без „Преди и След“
 поредица  „Дестилация“

Времето е безкрайна величина. Единственото ограничение във времето е нашета материална неспособност да пътуваме в него.  Ако пренебрегнем физиката си и насочим внимание към своето въображение,  ще попаднем в свят по-близък до реалността.  Това е място, където няма бъдеще, няма и минало.      
















неделя, 24 март 2013 г.

Пролетна Умора



Във връзка с пролетната умора, БАН проведе социален експеримент с хора, животни и растения. Обектите били поставени под непрекъснато наблюдение с помощта на компютри. В лабораторни условия, учените изследвали съзнанието, подсъзнанието и неосъзнатото подсъзнание дефинирано от др. Фройд. 

Крайната цел била, да се изследва как реагират живите организми по време на пролетната умора. Както знаем това е сериозна вирусна инфекция с неясни последствия.

Благодарение на иновативните компютърни технологии постигнати от БАН, е станало възможно визуализирането на съзнанието и проследяване на връзката му с подсъзнанието. Получените резултати изумили не само българските специалисти от отдела на издателство „Галактика“ но и световните специалисти по  подсъзнанието на др. Фройд.

Първите  публикации от резултатите са представени в списание VICE, като представители на директната връзка с неосъзнато подсъзнание. Статията представя инж. Николаев, д-р Теодосия, арх. Кихайовская, артистът  Петрусов и техните подсъзнателни фантазии, породени от безмилостния бич на пролетната умора. 



подсъзнание  -  неосъзнато подсъзнание


инж. Николаев






 д-р Теодосия                                                                                                            



арх. Кихайовская                                               



арт. Петрусов                                                                     




















.










Поради високата степен на цензура, при резултатите от подсъзнанието на растения и животни от БАН заявиха, че няма да предоставят информация, за да предпазят обществото от изображения с твърде еротичен характер.

събота, 16 март 2013 г.

The French Tourist

After being in mental hospital for two months, I’ve finally decided to tell the horrible story of that tragic day. 

It all begun with meeting this french tourists in Sofia, where we got massively stoned for a couple of days. We spent our time carelessly, with no particular idea of what to do next. Then one day they asked me is it possible to go and visit Buzloja’s communist monument near Kazanluk. I have never been there, but it was not supposed to be a dangerous place.  In major, nobody expected something terrible to happen.

When we arrived, it was by far the foggiest place ever been to. It was almost impossible to take a descent picture with my camera, but the excitement to search huge monument in the foggy mountain with no clear idea what to expect from it was real fun.  Suddenly a strong wind moved the thick fog for a second and we saw it! It was just a few meters ahead and it was huge! Trilled of the unknown we were stunned in front of the entrance.  

Originally the main entrance of this communist monument is sealed to prevent it from vandalism but, after a while we found a secret passage that leads inside the building.  And finally we were inside it. At first there was nothing strange with it. Just an old building, like many other old buildings.  

Silent sounds of rusty and decomposing roof was the most ordinary scenario you could see at place like this. Only the old communist portraits with NO FACE were disturbing me. Then a strong and unpleasant smell came from the unknown. Something was about to happen.  While the smell was becoming stronger and stronger, the fog was becoming thicker and thicker. There was no easy  way out. Our minds were blurry, form the awful smell. But I am sure  what I last saw, was one of the NO FACE communist portraits obsessed my French friend and turned him into fucking communist ZOMBIE, chasing us to eat our brains.














Photography and text: ©2013 Vladimir Pekov

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Родопски разказ


Едно място със специфична естетика. Дъски, ламарина и тел, предмети от съвременното строителство.










Родопи, за тях се носят легенди от хилядолетия. Въпреки суровите условия на живот, територията им се обитава от стотици години. Съвременната история на планината покзва сериозно етническо различие, което води до повишаване напрежението сред месното население, но това не е най-сериозният проблем в района. Тежките условия на работа, прави невъзможно за населението да се конкурира в модерният свят на глобализация. Тези проблеми водят след себе си единствения изход за живеещите там – да търсят препитание далеч от селата. Те биват частично или напълно изоставени през последните 30 години.

За да уловя, настроението на родопското село, трябва да прекарам прекарам още много  седмици в неговите най-отдалечени махали и села. Въпреки това е лесно да забележиш, че хората са по-малко от къщите в този район на България. Така за мен е ясно и задължително да запазя това съотношение между хора-архитектура, в крайната серия която представям. Използвайки формата на диптих, моята фотография преминава в метафора. От буквална се превръща в документ, носещ посланието за умиращото село. Това ме кара да чувствам, когато гледам серията, без задължително да мисля.



© Владимир Пеков

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Игра на време






Времето изяжда всичко. Силата е във времето. Как да се справим с времето? Велико е изкуството на свободата. Животът е свобода, а свободата е животът ни. Преследването на времето е изкуство на свободата. Вдъхновени преследвачи на времето рискуващи да се хвърлят дръзко в бъдещето си. Рискът е решително предизвикателство. Който не обича риска, се страхува от свободата. Рискът е игра с бъдещето. Само свободният печели. Времето не обича сериозността, а играта.