петък, 4 ноември 2011 г.




Здрач кафяво ален, засипва този чезнещ град и той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота.

Безпомощните механизми пак симулират тържество, но всеки вече тук е свикнал да бъде тъжно същество. И аз с приятели се скитам, налучквам техния кураж, опитвам да обхвана в ритъм звука на велия пейзаж.

Накрая всичко свършва в скука.
















Фотография: Владимир Пеков