вторник, 12 юли 2011 г.

МОЯТА НЕВРАСТЕНИЯ

ИЗБИВАТ СЕ УМНИТЕ. ИЗБИВАТ СЕ СВЕСТНИТЕ.
НЕ ИСКАМ ДА ВЗЕМАМ В НИЩО УЧАСТИЕ.

















С удоволствие бих полудял, ако можех.С удоволствие бих парализирал душата си.Няма вик. Няма болка. Ни мисли тревожни.На лицето ми светва една глупава радост.Само миг. И ти ставаш на хаос.Всичко в теб се обръща, изчезва, умира.Вече няма какво да очакваш, какво да мечтаеш.Вече няма засади, другари, борби и любима.Ти ще бъдеш добър. Ти ще бъдеш възпитан. Спокоен.От лицето ти няма да слезе усмивката глупава.Ще станеш художник. Ще мислиш, че залеза всеки ден зад върбите се самоубива.Съзерцавай и пей. Ти си вече свободен.Нека хората дирят културни наследства.Неврастения моя! Стани епидемия весела, обхвани безнадеждния свят. Дай му щастие.


ТЕКСТ: РАДОЙ РАЛИН

СНИМКИ: ВЛАДИМИР ПЕКОВ

2 коментара:

  1. Ако сложиш онази снимка, на която има само крака като последна ще създаде илюзията, за обесване, един вид край на историята ;)

    ОтговорИзтриване
  2. А да, сетих се за това! Надявам се, че по този начин се саздава илюзия за начало , а не за край.

    ОтговорИзтриване