Под черупката
издраскана с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.
Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.
Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?
Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони-полиглоти,
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.
Гюнтер Грас 1958
 |
| From Одисея на яйцето |
Снимки: Владимир Пеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар