Отново хленчиш за мизерията, в която си принуден да живееш. Въртиш се, оглеждаш се нещо да се случи. В крайна сметка отново си сам. Бездействието ти храни гнусния страх и то така, както само осъдените на смърт се хранят преди окончателното изпълнение на присъдата.

Размишлявай!

Фото: Владимир Пеков
текст: Аз