Воден от подобни разсъждения,
преди повече от две години започнах един проект чиято цел бе да представя поп
иконите на 20ти век по начин, който да съответства на тяхната визия към днешна
дата. Основен похват бе, чрез абстрактни асоциации да покажа визуална връзка на
техни портрети с портрети на изсъхнали цветя. Така портретите с цветя се
превърнаха в мое авторско виждане за иконите на поп и рок музиката.
(Мадона, Иги Поп, Мик Джагър, Тина Търнър, Ози Озбърн, Том Уейтс, Пол Макартни, Елтън Джон, Шер, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Роджър Уотърс, Боно и Джони Кеш)
За завършването на серията “Портрети
с Цветя” през есента на 2011 прекарах
повече от 12 месеца на селекция и около 45 снимачни дни. Месец след завършване
на снимачния процес, бях удостоен с честа да бъда представен като автор на
месеца в онлайн приложението на лондонската галерия Saatchi, а по-късно част от серията бе
включена в салона “CANON България -Снимка на годината 2011“
Това подтикна вътрешно желание,
да реализирам физически цялата серия в изложбено пространство. Поради липсата
на финансови средства проблемите за реализирането изглеждаха непосилни, но благодарение
на уважавания фотограф доц. Петър Абаджиев, проектът получи привилегията да бъде
показан в зала България, на софийската филхармония.
Така веднага се
фокусирах върху ръчното изработване на фотографиите. Постигането на голямо-форматно
изложбено качество от порядъка 100см:100см е тънко и прецизно умение което
изцяло зависи от автора, а не от машината. Мъдра мисъл която много бързо
осъзнах с пълната ѝ сила. Започна една много дълга серия от игра на нерви,
която продължи повече от година, до финализиране на изложбените копия.