Едно място със специфична естетика. Дъски, ламарина и тел, предмети от съвременното строителство.
Родопи, за тях се носят легенди от хилядолетия. Въпреки суровите условия на живот, територията им се обитава от стотици години. Съвременната история на планината покзва сериозно етническо различие, което води до повишаване напрежението сред месното население, но това не е най-сериозният проблем в района. Тежките условия на работа, прави невъзможно за населението да се конкурира в модерният свят на глобализация. Тези проблеми водят след себе си единствения изход за живеещите там – да търсят препитание далеч от селата. Те биват частично или напълно изоставени през последните 30 години.
За да уловя, настроението на родопското село, трябва да прекарам прекарам още много седмици в неговите най-отдалечени махали и села. Въпреки това е лесно да забележиш, че хората са по-малко от къщите в този район на България. Така за мен е ясно и задължително да запазя това съотношение между хора-архитектура, в крайната серия която представям. Използвайки формата на диптих, моята фотография преминава в метафора. От буквална се превръща в документ, носещ посланието за умиращото село. Това ме кара да чувствам, когато гледам серията, без задължително да мисля.
© Владимир Пеков
