Безвремие

През последните 2 месеца вложих цялата си енергия в един единствен кадър. Бях силно заинтригуван от няколко хипотези за времето,  като фундаментална  характеристика на човешкото съществуване. Това ме доведе до разработването на моя лична концепция за времето. Оказа се  безмилостно тежка за заснемане задача. Положеният труд  каза думата си. Така крайния отпечатък придоби размери 100х150см с невероятна разделителна способност.

Представям ви няколко репортажни кадъра от  снимачния процес, както и финалното изображение.  Оригиналният отпечатък може да видите до средата на месец юли в центъра за култура “Червената Къща“. Откриването ще се състои на 27.06.2013 от 18:30.

без „Преди и След“

 поредица  „Дестилация“

Времето е безкрайна величина. Единственото ограничение във времето е нашета материална неспособност да пътуваме в него.  Ако пренебрегнем физиката си и насочим внимание към своето въображение,  ще попаднем в свят по-близък до реалността.  Това е място, където няма бъдеще, няма и минало.      

ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Настоящата експозиция предлага балансирана селекция от сочни обекти, съчетаваща ехо от летни вкусови усещания, гарнирани със щипка загадъчен еротизъм. Средно тяло, неангажиращ ритъм и приятен, продължителен финал.
Но това не са ягоди, вид голи охлюви, нито пък дори желирани бонбони, посипани с кристалчета захар. На всеки от кадрите зрителят наблюдава различен език. Език екзотичен, който говори за малиново вишневи удоволствия на неутрален бял фон, филтриращ острите тонове.
Чужди езици от близко и далеч. Те принадлежат на лица с различна народност. От София, през Варшава и Прага, та до западното крайбрежие на щатите – Сан Франциско, от чиито хълмове произхожда най-отдалеченият език.Отлична селекция, гарантираща паметни преживявания за сетивата. От лекия цвят сьомга, до ягодово розовите цветове, които карат собствения ви език да излъчва обилни, сладки флуиди.








текст: Стоян Ненов
фотография:Владимир Пеков

МОЯТА НЕВРАСТЕНИЯ

ИЗБИВАТ СЕ УМНИТЕ. ИЗБИВАТ СЕ СВЕСТНИТЕ.
НЕ ИСКАМ ДА ВЗЕМАМ В НИЩО УЧАСТИЕ.

















С удоволствие бих полудял, ако можех.С удоволствие бих парализирал душата си.Няма вик. Няма болка. Ни мисли тревожни.На лицето ми светва една глупава радост.Само миг. И ти ставаш на хаос.Всичко в теб се обръща, изчезва, умира.Вече няма какво да очакваш, какво да мечтаеш.Вече няма засади, другари, борби и любима.Ти ще бъдеш добър. Ти ще бъдеш възпитан. Спокоен.От лицето ти няма да слезе усмивката глупава.Ще станеш художник. Ще мислиш, че залеза всеки ден зад върбите се самоубива.Съзерцавай и пей. Ти си вече свободен.Нека хората дирят културни наследства.Неврастения моя! Стани епидемия весела, обхвани безнадеждния свят. Дай му щастие.


ТЕКСТ: РАДОЙ РАЛИН

СНИМКИ: ВЛАДИМИР ПЕКОВ