Съвременна фотография - "Портрети с цветя"

 "Към края на 20-ти век, навлиза  рецепта за хубава музика.Тя представя на хората нещо запомнящо се, има опростена мелодия и повтаряща се структура. Мелодиите са лесни за запаметяване. Рецептата е овладяна до съвършенство от редица музиканти, които  бързо се превръщат в икони за младите.  Те оставят огромно влияние върху  развитието на културата през втората половина на века."

 Воден от подобни разсъждения, преди повече от две години започнах един проект чиято цел бе да представя поп иконите на 20ти век по начин, който да съответства на тяхната визия към днешна дата. Основен похват бе, чрез абстрактни асоциации да покажа визуална връзка на техни портрети с портрети на изсъхнали цветя. Така портретите с цветя се превърнаха в мое авторско виждане за иконите на поп и рок музиката. 

(Мадона, Иги Поп, Мик Джагър, Тина Търнър, Ози Озбърн, Том Уейтс, Пол Макартни, Елтън Джон, Шер, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Роджър Уотърс, Боно и  Джони Кеш)

За завършването на серията  “Портрети с Цветя” през есента на 2011 прекарах повече от 12 месеца на селекция и около 45 снимачни дни. Месец след завършване на снимачния процес, бях удостоен с честа да бъда представен като автор на месеца в онлайн приложението на лондонската галерия Saatchi, а по-късно част от серията бе включена в салона  “CANON България -Снимка на годината 2011“    

Това подтикна вътрешно желание, да реализирам физически цялата серия в изложбено пространство. Поради липсата на финансови средства проблемите за реализирането изглеждаха непосилни, но благодарение на уважавания фотограф доц. Петър Абаджиев, проектът получи привилегията да бъде показан в зала България, на софийската филхармония.

Така веднага се фокусирах върху ръчното изработване на фотографиите. Постигането на голямо-форматно изложбено качество от порядъка 100см:100см е тънко и прецизно умение което изцяло зависи от автора, а не от машината. Мъдра мисъл която много бързо осъзнах с пълната ѝ сила. Започна една много дълга серия от игра на нерви, която продължи повече от година, до финализиране на изложбените копия.

Тук може да видите част от работния процес, а  откриването ще се състои на 22.01.2014 от 19 часа в  галерия България  на софийската филхармония.

3D VISUALIZATION -  DOUBLE CLICK ON IT

Безвремие

През последните 2 месеца вложих цялата си енергия в един единствен кадър. Бях силно заинтригуван от няколко хипотези за времето,  като фундаментална  характеристика на човешкото съществуване. Това ме доведе до разработването на моя лична концепция за времето. Оказа се  безмилостно тежка за заснемане задача. Положеният труд  каза думата си. Така крайния отпечатък придоби размери 100х150см с невероятна разделителна способност.

Представям ви няколко репортажни кадъра от  снимачния процес, както и финалното изображение.  Оригиналният отпечатък може да видите до средата на месец юли в центъра за култура “Червената Къща“. Откриването ще се състои на 27.06.2013 от 18:30.

без „Преди и След“

 поредица  „Дестилация“

Времето е безкрайна величина. Единственото ограничение във времето е нашета материална неспособност да пътуваме в него.  Ако пренебрегнем физиката си и насочим внимание към своето въображение,  ще попаднем в свят по-близък до реалността.  Това е място, където няма бъдеще, няма и минало.      

Пролетна Умора

Във връзка с пролетната умора, БАН проведе социален експеримент с хора, животни и растения. Обектите били поставени под непрекъснато наблюдение с помощта на компютри. В лабораторни условия, учените изследвали съзнанието, подсъзнанието и неосъзнатото подсъзнание дефинирано от др. Фройд. 

Крайната цел била, да се изследва как реагират живите организми по време на пролетната умора. Както знаем това е сериозна вирусна инфекция с неясни последствия.

Благодарение на иновативните компютърни технологии постигнати от БАН, е станало възможно визуализирането на съзнанието и проследяване на връзката му с подсъзнанието. Получените резултати изумили не само българските специалисти от отдела на издателство „Галактика“ но и световните специалисти по  подсъзнанието на др. Фройд.

Първите  публикации от резултатите са представени в списание VICE, като представители на директната връзка с неосъзнато подсъзнание. Статията представя инж. Николаев, д-р Теодосия, арх. Кихайовская, артистът  Петрусов и техните подсъзнателни фантазии, породени от безмилостния бич на пролетната умора. 

подсъзнание  -  неосъзнато подсъзнание

инж. Николаев

 д-р Теодосия                                                                                                            

арх. Кихайовская                                               

арт. Петрусов                                                                     

.










Поради високата степен на цензура, при резултатите от подсъзнанието на растения и животни от БАН заявиха, че няма да предоставят информация, за да предпазят обществото от изображения с твърде еротичен характер.

Спрей

Разхождайки се напушен по улиците, ме удари прозрение – Графитите са „ЯКАТАРАБОТА“

няколко часа по-рано

Банално съществуване. Тежък работен ден в приятна и чиста среда. Доста скучно особено ако не си спирал да се бъхтиш от 25 дена. Трябва да се вземе решение което да доведе до разпускане от напрежението. Работата е там, че мястото на което се намирам алкохола е ужасно скъп, музиката смотана и никои освен мен и спътникът ми неговори български. Прекарваме няколко часа в компанията на кофти типовете, скъпата бира и месният заместител на чалга (те просто незнаят за чалгата). Характерно е за глупаците да си го нашиват сами!

Отекченито води до едно единствено решение на проблема. Изваждаме скатаното патронче и захващаме по непознатите улици на градчето.

Фото: Владимир Пеков

Не точно концлагеристи

Разсекретените досиета, които станаха достояние на обществеността в последните седмици, безспорно имат връзка с дейността на концентрационни лагери от бившия източен блок. Това потвърди международния хуманитарен екип, опитващ повече от двайсет години да оправдае присъствието на черно белите фотографии на мъже с изпити лица, позиращи в причудливи пози, сред архивите на българско, трудово наказателно заведение.

Екипът работил по няколко версии. Допуска се, че управата на концлагера, по аналогия с практиките от Аушвиц, Дахау, Треблинка или ГУЛАГ, е събирала снимки на окаяните затворници с цел отчет пред партията за успешно прилаганата наказателна политика. По степента на телесната деградация и ужасът по лицата, висшите ръководни органи съдели за успехите на даден лагер, а също така раздавали повишения и различни бонификации.

Загадката в случая идва от факта, че откритите фотографии показват група от мъже в добро физическо състояние, принудени по някаква причина да изпълняват фигури с ръце. „Моделите”, както ги нарича екипа, не само не приличат на останалите затворници по мършавост и апатично излъчване, а напротив – показват добре тренирана мускулатура и спокойствие, което най-силно обърква изследователите.

Една от най-тиражираните версии разказва за ексцентричен соцфотограф, приближен на партията, който се възползвал от безплатните модели в лагера, обслужвайки увлечението си по портретната фотография. Доказателство за това е импровизираното студио, поместено в една от кошмарните дървени бараки, където е открита и голяма колекция фото техника. Предполага се, че петимата от снимките са един вид питомци, добре подържани фаворити на началството, в услуга на безскрупулния портретист.

Друга версия допуска вероятността, „Моделите” да са част от спортен отбор, подготвян за състезания между концлагеристи от Съветския съюз. Тъй като, обаче, историята не познава подобна практика, е по-вероятно да става въпрос за нехуманна фотографска гавра.















Фотография: Владимир Пеков