Любовта на мъжете минава през ушите. Това не е шега, а видим
резултат от състоялият се Impossible
fest. Хората скачаха един върху
друг за да покажат силните си чувства клонящи към безгранична любов. Танцуваха
танци по-странни и от африканско племе изпаднало в дълбок духовен транс. Някои от тях даже падаха от вълнение и от
миризмата на пот и алкохол. Високото количество тестостерон кара любовта да звучи
по един много различен начин. Вместо „обич моя“ се чуваше животински рев издаващи
лабилното психическо състояние на публиката. Трепи, удри, мачкай ни докараха до състояние в което силите ни
стигат само за – „Отвори ми бирата Бро“
Lamppa
събота, 19 декември 2015 г.
понеделник, 5 януари 2015 г.
Everybody's Fine
Every day I
receive at least two calls from my mother. The conversations are nothing
special in the beginning. Than the spy movie begins. After the third minute
form her son I am turned into telephone hostage. At that point there is no
escape. From casual questions about the weather she somehow turns the subject
to “what are you going to do with your life”, “every time the decisions you
take are completely irresponsible”, “ today you sound more sick than yesterday,
I told you” ,” on the TV they are saying next days will be very dangerous,
don’t go out“.
Don’t get
me wrong but I believe this is illegal. And since she is my parent, I am forced
to be kind. But sometimes it is mission impossible. The more I listen, the more
inadequate questions I receive. And the last thing to do is to end the
conversation withLowAndsteady voice MOTHER EVERYBODY’S FINE, BUT TONIGHT WE ARE
GONNA DIE. After this there isn’t
nothing better than a quick fix.
The true
problem is when there in nobody to drink with. The worst thing is to drink
alone. That’s why most of my friends drink. But when we talk about all friends
at a time, the picture becomes terrible. The closer with them, the more obvious
is how abnormal they are. Sometimes is fun with friends like this, at least in
the beginning. Like many flies landed on the same shit.
Етикети:
aby-someone,
friends,
fun,
holidays,
on the floor,
out,
out of camera,
out of focus,
photography,
run,
vladimir pekov
петък, 3 януари 2014 г.
Съвременна фотография - "Портрети с цветя"
Воден от подобни разсъждения,
преди повече от две години започнах един проект чиято цел бе да представя поп
иконите на 20ти век по начин, който да съответства на тяхната визия към днешна
дата. Основен похват бе, чрез абстрактни асоциации да покажа визуална връзка на
техни портрети с портрети на изсъхнали цветя. Така портретите с цветя се
превърнаха в мое авторско виждане за иконите на поп и рок музиката.
(Мадона, Иги Поп, Мик Джагър, Тина Търнър, Ози Озбърн, Том Уейтс, Пол Макартни, Елтън Джон, Шер, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Лу Рийд, Роджър Уотърс, Боно и Джони Кеш)
За завършването на серията “Портрети
с Цветя” през есента на 2011 прекарах
повече от 12 месеца на селекция и около 45 снимачни дни. Месец след завършване
на снимачния процес, бях удостоен с честа да бъда представен като автор на
месеца в онлайн приложението на лондонската галерия Saatchi, а по-късно част от серията бе
включена в салона “CANON България -Снимка на годината 2011“
Това подтикна вътрешно желание,
да реализирам физически цялата серия в изложбено пространство. Поради липсата
на финансови средства проблемите за реализирането изглеждаха непосилни, но благодарение
на уважавания фотограф доц. Петър Абаджиев, проектът получи привилегията да бъде
показан в зала България, на софийската филхармония.
Така веднага се
фокусирах върху ръчното изработване на фотографиите. Постигането на голямо-форматно
изложбено качество от порядъка 100см:100см е тънко и прецизно умение което
изцяло зависи от автора, а не от машината. Мъдра мисъл която много бързо
осъзнах с пълната ѝ сила. Започна една много дълга серия от игра на нерви,
която продължи повече от година, до финализиране на изложбените копия.
сряда, 26 юни 2013 г.
Безвремие
През последните 2 месеца вложих
цялата си енергия в един единствен кадър. Бях силно заинтригуван от няколко
хипотези за времето, като фундаментална характеристика на човешкото съществуване. Това
ме доведе до разработването на моя лична концепция за времето. Оказа се безмилостно тежка за заснемане задача. Положеният
труд каза думата си. Така крайния
отпечатък придоби размери 100х150см с невероятна разделителна способност.
Представям ви няколко репортажни
кадъра от снимачния процес, както и финалното
изображение. Оригиналният отпечатък може
да видите до средата на месец юли в центъра за култура “Червената Къща“.
Откриването ще се състои на 27.06.2013 от 18:30.
без „Преди и След“
поредица „Дестилация“
Времето е безкрайна величина. Единственото ограничение във времето е нашета материална неспособност да пътуваме в него. Ако пренебрегнем физиката си и насочим внимание към своето въображение, ще попаднем в свят по-близък до реалността. Това е място, където няма бъдеще, няма и минало.
Етикети:
безвремие,
Владимир Пеков,
време,
фото есе,
фотография
Абонамент за:
Публикации (Atom)