МУХОБОЙКО

Драги управляващи незабравяйте истината в думите от народната поговорка „Каквото си, си надробил това ще сърбаш “ От утре медите ще разнищват въпроса Как така стана? - Кой е отговорен? - Ми са ко‘ ша праим?
Отговора е прост каквото си, си надробил това ще сърбаш. Това може да бъде избегнато донякъде, но със слаб успех. Положението е същото като при първокурсник в университет - накрая сесията идва :)

Не точно концлагеристи

Разсекретените досиета, които станаха достояние на обществеността в последните седмици, безспорно имат връзка с дейността на концентрационни лагери от бившия източен блок. Това потвърди международния хуманитарен екип, опитващ повече от двайсет години да оправдае присъствието на черно белите фотографии на мъже с изпити лица, позиращи в причудливи пози, сред архивите на българско, трудово наказателно заведение.

Екипът работил по няколко версии. Допуска се, че управата на концлагера, по аналогия с практиките от Аушвиц, Дахау, Треблинка или ГУЛАГ, е събирала снимки на окаяните затворници с цел отчет пред партията за успешно прилаганата наказателна политика. По степента на телесната деградация и ужасът по лицата, висшите ръководни органи съдели за успехите на даден лагер, а също така раздавали повишения и различни бонификации.

Загадката в случая идва от факта, че откритите фотографии показват група от мъже в добро физическо състояние, принудени по някаква причина да изпълняват фигури с ръце. „Моделите”, както ги нарича екипа, не само не приличат на останалите затворници по мършавост и апатично излъчване, а напротив – показват добре тренирана мускулатура и спокойствие, което най-силно обърква изследователите.

Една от най-тиражираните версии разказва за ексцентричен соцфотограф, приближен на партията, който се възползвал от безплатните модели в лагера, обслужвайки увлечението си по портретната фотография. Доказателство за това е импровизираното студио, поместено в една от кошмарните дървени бараки, където е открита и голяма колекция фото техника. Предполага се, че петимата от снимките са един вид питомци, добре подържани фаворити на началството, в услуга на безскрупулния портретист.

Друга версия допуска вероятността, „Моделите” да са част от спортен отбор, подготвян за състезания между концлагеристи от Съветския съюз. Тъй като, обаче, историята не познава подобна практика, е по-вероятно да става въпрос за нехуманна фотографска гавра.















Фотография: Владимир Пеков

Ледени полета

Носи ли ви удоволствие наблюдението на тези картини? Виждате ли лица в тях? Ставате ли сутрин трудно за работа? Не ви достигат парите за бира вечер? Считате ли себе си за уникален. Занимавате ли се с фотография?

Ако това е така, значи имате сериозен психологически проблем и незабавно трябва да потърсите квалифицирана помощ.

Усмивки от България

Трудно е да пиша по тема за която не съм компетентен, а именно за нашето правителство. Те винаги ще бъдат обект за изследване на философите със своята глупост. Хубаво е, че ние младите хора имаме реалната възможност да противодействаме на тяхната криворазбрана демокрация. Тъпо е, че начина по който можем да го сторим е единствено чрез явни, открити протести идентични на тези в средновековието. За тази цел е необходимо да се грижим винаги да бъдем информирани за проблемите които ни засягат пряко. Записките в историята ясно сочат, че управляващите винаги се страхуват от млади,интелигентни, обединени маси хора.





































Фотография: Владимир Пеков

Красивите млади

Всички сме запознати с утвърдените дефиниции за красивото. Великите артисти в миналото са оставили за доказателство своите грандиозно-изящни произведения на изкуството.

Наблюдавайки следващите няколко изображения обаче, ние сме изправени пред редица сложни противоречия! Това са чудовища, напълно противоречащи на вече дефинираната красота. Привлекателните млади хора, поставени в среда с високо алкохолно съдържание, ни изумяват със своите откровени лица, също като извънземните от "STAR WARS" ! Характерно е да се отбележи, че дори самите те небиха могли да се познаят, камо ли техните майки.

Какво да направим за да успеем и ние да се докараме до там?

Рецепта: Намираме терен където да се съберем с всички онези свои приятели за които неискаме да научават родителите ни. Затваряме се на това място като в буркан, за около четири дни с купища алкохол и "лошава музичка". Задължително добавите и някоя екзотична индийска подправка, която да допринесе за вашето настроение. Накрая разбъркайте с дървена лъжица!





























фотография и текст: Владимир Пеков

ЖАЛБА ЗА ЛЯТО

Имало едно време една есен. Тя била есен като всички други - поредната неприятна есен, белязала края на лятото. Сезонът се завъртял. Настъпило време на стрес и несигурност, за пореден път както всяка година. Всичко станало мрачно и сиво, а денят все по-кратък. Дори природата изпаднала в меланхолия. Цветята започнали да приличат на стогодишни артисти, на които отдавна им е изтекло времето за пенсия. Колкото до дърветата, те били окрадени! Есента им прибрала листата като крадлива циганка в мола.















фото: Владимир Пеков