Какво значи да си архитект? Какво представлява архитектурата? Какво е хубава сграда?
Над тези въпроси не е много добре да се разсъждава. Особено, ако си жител на столицата.
Нека се замислим над хората, чиито ръце творят безмилостно ден и нощ. Хората, трудещи се да композират суровия пейзаж на природата за кефа на нас обикновените граждани. Това са архитектите! Тези велики артисти надарени с висша сила, която им помага да овладяват терените и да ги превръщат в благоустроени места, където ние можем безгрижно да водим модерен,безопасен и най-вече красив живот като герои от роман на Даниел Стийл.
За съжаление обаче не сме от облагодетелстваните народи. Затова постройки от типа Х.О.М.О
ни затискат веднага, щом прекрачим прага на входната си врата, навлизайки в джунглата на нашата благоустроената София. Сива, нефункционална, отблъскваща среда, която сякаш има за цел да потиска съзнанието по същия начин, както готическите форми са карали хората да се чувстват малки и уязвими.
Снимки и текст: Владимир Пеков
понеделник, 30 май 2011 г.
понеделник, 2 май 2011 г.
Одисея на яйцето
Живота на едно яйце.
Под черупката
издраскана с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.
Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.
Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?
Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони-полиглоти,
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.
Гюнтер Грас 1958
Снимки: Владимир Пеков
Под черупката
издраскана с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.
Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.
Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?
Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони-полиглоти,
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.
Гюнтер Грас 1958
From Одисея на яйцето |
Снимки: Владимир Пеков
Абонамент за:
Публикации (Atom)